За книгата: 2016 г. / “...Whitworth бавно, внимателно гледайки краката си, тръгна към паркинга на своя аеропил, около който младши техници вече се суетяха. За всеки случай графът обиколи устройството в кръг, инспектирайки стелажите и кабелите. Главата ми бръмчеше като празен котел, не исках да правя нищо. Като направи пълен кръг, Майкъл застана на носа и се взира няколко минути в кльощавия задник на техника, който стърчеше изпод отворения капак на двигателя. Но всъщност той погледна „през“, без да вижда нито техника, нито дори самия аеропил. Не можех да се концентрирам. Тялото му беше изпълнено с тъпа черна умора, сякаш не беше спал цяла нощ, а седеше на бричовете си, пиеше евтин местен алкохол, ръцете му не се подчиняваха, клепачите му се опитваха да се слепят. С мъка откъсвайки поглед от задника на войника, Майкъл започна да наблюдава петстотинфунтовите бомби, окачени на пилоните под крилата.…»